Feed on
Публикации
Коментари

Паеля

Паеля

Паелята (Paella) e испанско ястие от Валенсия, което прекрасно обединява аромати от средиземноморската кухня. Като произношение на думата по-правилно би било да я наричаме паеа. Основните съставки са ориз, шафран и зехтин. Допълват се  с различни зеленчуци, пилешко месо, заек или морски дарове. Името на ястието идва от съдът, в който се приготвя. Това е голям плосък тиган с две дръжки, като ушички. Аз нямам такъв, но и обикновен по-дълбок тиган свършва работа.

Оризът, с който се приготвя паеля, трябва да е дребнозърнест и да се внимава да не се превари. Жълтият цвят, който добива ястието се дължи на една от най-скъпите подправки в света - шафранът. Той се добива от цветовете на шафрановия минзухар. Закупих подправката от Пикадили. Цената е 2.50 лева за 0.3 грама, което е достатъчно за рецептата по-долу. Направих паелята изцяло с морски дарове, като използвах миди, скариди и филе от треска. 

Черупките на мидите се изчистват хубаво от водорасли и всякакви полепени по тях неща, в случая аз използвах нож и телена гъба. Падна голямо жулкане. Сваряват се във вода (с малко бяло вино по желание) за 2-3 минути, докато се отворят и са готови за рецептата.  

Продукти:

  • 500 гр. сварени миди с черупката
  • 150 гр. големи скариди
  • 400 гр. филе от риба, нарязано на парчета
  • 1 глава стар лук, нарязан на ситно
  • 2 скилидки чесън, нарязани на ситно
  • 2 червени чушки
  • 250 гр. ориз
  • 200 гр. замразен грах
  • 1/2 суп. лъж. шафран
  • 1 литър пилешки бульон
  • 50 мл. бяло сухо вино
  • зехтин, сол, черен пипер
  • сокът от 1/2 лимон

В тиган се загрява зехтин, около 2 лъжици. Запържват се скаридите и рибата от всички страни. Посоляват се със сол и пипер и се изсипват в друг съд. Оставят се настрана. В същия тиган се сипва още малко зехтин и се сотират лукът и чушките. Добавя се чесъна и ориза. Разбъркват се добре и се налива виното. Шафранът се изсипва в пилешкият бульон да се разтвори. Веднага щом се абсорбира виното от ориза се налива малко от бульона с шафрана и се добавя грахът. След като ориза поеме течноста се добавя по малко от бульона, като се оставят около 1/4 от него.  Накрая се слагат мидите, скаридите, рибата и последната 1/4 от пилешкия бульон. Паелята се посолява на вкус, разбърква се добре и се покрива с алуминиево фолио. Слага се във фурната, загрята на 150°C за 20 минути, докато се поеме цялата течност от ориза. След като се извади от фурната съдът се оставя покрит още 5-8 минути. При сервиране се поръсва с лимонов сок. 

Не е задължително паелята да се запича накрая във фурна. Може да се остави съдът покрит върху котлона, като се внимава ориза да не се превари.

Estuvo delicioso!

Briouates

Средиземноморската кухня в необятна и винаги с интерес приготвям всяка нова рецепта, която открия. Темата сега е Мароканска кухня, а предястието, което приготвих се нарича briouates. Това са малки “банички” от разточено на тънка кора тесто, запържени в силно нагорещена мазнина. Пълнежите могат да бъдат много разнообразни - с месо, зеленчуци, морски дарове. Формата им също може да бъде различна - триъгълни, квадратни или кръгли. Обикновено се сервират като предястие, но е възможно да се направят с бадеми и мед и да се поднесат за десерт.

Продукти:

  • 4 листа кори за баница
  • 2 яйца
  • 200 гр. сирене
  • 50 гр. обезкостени черни маслини
  • 1 ч. лъж. прясна мащерка
  • 150 гр. сладка царевица от консерва

 Приготвя се плънката. В купа се смесват натрошеното сирене, нарязаните маслини, мащерката и царевицата. Отделно се разбива едното яйце и се прибавя към сместа със сиренето.

Корите се режат по широчина на 4 или 5 ленти, в зависимост от желания размер на “баничките”. Аз ги нарязах на 4 ленти. В края на всяка лента се слага по една чаена лъжица от плънката. Завиват се на триъгълник, като едната страна се завива на ляво, получения триъгълник се сгъва нагоре, след това на дясно и така докато се завие цялата лента. 

Стъпки

Второто яйце се разбива в купа и с него се намазват баничките. Предпочетох да не ги пържа, за това ги запекох във фурната на 200°C за около 10-15 минути.

Моето парти

Обичам да присъствам на партита по всякакви поводи. А още повече обичам да приготвям храната за дадено парти. В случая, събитието беше моят 27-ми рожден ден, нямаше начин да не присъствам :) и най-вече не съществуваше опция да си поръчам кетъринг. Направих си го сама. 

Благодаря на Габи за съдействието и предоставеното място за партито.

Подготовката стартира две седмици предварително, като започнах с избора на рецепти за хапки и напитките. Изпробвах няколко декорации на торти, които не бях приготвяла до сега. И Слава Богу, защото не всичко, което беше замислено се получи. Избрах варианти в които съм сигурна, за да не се налага в последният момент да променям менюто. Изготвих голям списък за пазар на три етапа. Предварително напазарувах трайните продукти, в деня на приготвяне на тортата посетих пазара за свежи плодове, а на самият ден закупих хляб за сандвичите и франзела за брускетите.    

Важен факт, който искам да споделя, е че всички приготвени рецепти за партито са от списание “Меню“. Някои детайли промених по моя преценка, но основните рецепти и идеи са от любимото ми списание.

Шведски ръжен хрупкав хлябТри дни преди празника започнах с приготвянето на шведски ръжен хрупкав хляб. Тъй като това са крекери не изискват приготвяне на момента и можех да си помогна в аванс. Невероятно хрупкави бисквити с отчетлив вкус на семенца и не на последно място здравословни.

Два дни предварително приготвих основата за тортата - блат и плодово парфе. Най-горния слой състоящ се от ягоди и малиново желе оставих за следващия ден, тъй като беше необходимо време за да стегне парфето.

Ден преди партито направих някои основни заготовки за хапките. Опекох хляб от синьо сирене  и орехи и царевичен хляб. Приготвих кошничките от кори за баница и дантелените фунийки от пармезан. Много важно беше да не забравя да извадя бутер тестото от камерата, което щях да използвам на следващият ден. Поради тази причина бях залепила бележки навсякъде в кухнята, за да се подсещам :)

В този ден довърших тортата. Е, почти. Декорацията оставих за деня на партито. И така, наредих нарязани на филийки ягоди върху парфето и ги покрих с малиново желе, в което добавих и малко малинов ликьор. Сега като се замисля, тази торта я приготвях три дни. Нямаше да бъде така ако приготвях само нея :)

Дойде денят! Ставането в 6:30 не представляваше проблем, в предвид задачите, който ме чакаха, еуфорията от предстоящия празник и мисълта за гостите, на които трябваше да опровергая очакванията. Обичайните 30 минути за кафе сутрин, преминаха в обмисляне на плана за предстоящите творби в кухнята.

ТортаДекорацията на тортата.  Започнах с нея, още по хладното за да мога да работя по-добре с шоколада. (От личен опит знам, че в горещо време е много трудно да се правят декорации с шоколад, защото просто ти се топи в ръцете.) Крайния резултат се получи не според първоначалният замисъл, но аз обичам импровизациите на момента, особено когато изненадваш приятно себе си с крайния продукт. 

Терин с пушена сьомгаТерин от пушена сьомга и крем сирене. Невероятно съчетание на продукти. Все пак спестих чесъна и хряна от оригиналната рецепта.

Банички с къри пилеБанички (ролца) с къри пиле. Много вкусни, според някои гости на партито, аз бих добавила “заговарящи” с посипаните слънчогледови семчици отготре.

Бонбони от сирена и крушиБонбони от сирена и круши. Обилно количество синьо сирене в комбинация с прясна круша и орехи е истинско преживяване за тези, които не са опитвали подобно нещо. Ако не познаваш добре вкусовите предпочитания на гостите, рискуваш “бонбоните” да останат в платата. Както се случи при мен.

Хрупкави кошнички със сирене и карамелизиран лукХрупкави кошнички със сирене и карамелизиран лук. По моя статистика, това са хапките, които първи свършиха и се харесаха най-вече на мъжката част от компанията.

Бушета с крем сирене и шункаБушета с крем сирене и шунка. В оригиналната рецепта бутер тестото се прави на интересна форма, в която трябва да се получи дупка за пълнежа. Опекох три тави с бушета в красивата форма, но не ми се получи място за плънката. В такива ситуации обикновено се паникьосвам, но този път бях спокойна, защото имах в наличност двойна доза бутер тесто. Е, да загубих малко време. Нарязаните квадрати от тестото поставих във форми за тарталети, опекох ги и така се получиха чашки, които напълних с вкусната плънка.

Брускети с домати сирене и босилекБрускети с домати сирене и босилек. Не за първи път приготвих тези брускети. Лично на мен са ми любимите и според моите вкусове идеално се съчетават с чаша изстудено бяло вино. Горда съм с факта, че използвах отгледаният от мен пресен босилек. Около 15 минути се ровех в насажденията за да открия малки листенца за украсата. Харесаха се на всички гости. 

Хляб с орехи и синьо сиренеХляб с орехи и синьо сирене. В списание “Меню”, тази рецепта е представена като кръгла питка, която се консумира със супичка или сирена и плодове. Аз опекох тестото в продълговата тавичка и го нарязах на хапки. Гарнирах ги с крем-сирене и парченце круша.

Царевичен хлябЦаревичен хляб. И тук промених начина на поднасяне, както в горната рецепта. Нарязах питата на хапки и гарнирах с крем-сирене овкусено с мащерка и бейби царевички.

Пармезанови фунийки с крем-сиренеПармезанови фунийки с крем-сирене. Приготвените от предния ден фунийки, напълних с крем сирене. Много ефектно предястие и добър акомпанимент за вино.

Хапки с шункаХапки с шунка и Хапки със зеленчуци. Основата на двата вида хапки е една и съща. Ръжен хляб, намазан с лек майонезен крем. Някои неща за украсата взаимствах от списание”Меню”, за други развихрих въображение.

Хапки със зеленчуци

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Успешно приключих с приготовленията в 17 часа. Все пак трябваше да оставя и малко време за себе си :)  

Една от напитките на празника беше ягодово боле, което приготвях за първи път. В голяма купа смесих 1 килограм ягоди със 150 грама захар и 50 грама малинов ликьор. Оставих ги в хладилника. След като ягодите пуснаха сокче, добавих 3 бутилки изстудено бяло вино и 1 бутилка шампанско. Всички гости бяха очаровани.

И накрая, за статистиката мога с гордост да кажа, че приготвих 12 вида хапки или общо 270 броя :) 

Кетъринг ли? Обади ми се :)

Запечен Рататуй

Рататуй (ratatouille) е френско ястие от зеленчуци. В оригиналната рецепта са включени тиквички, червени и зелени чушки, лук, домати и чесън. По-късно се добавя патладжан. Ястието се е приготвяло през лятото с пресни зеленчуци, подправки от Прованс (микс от мащерка, босилек, розмарин, риган, дафинов лист и понякога лавандула) и висококачествен зехтин.

Първият път, когато приготвих Рататуй, го направих по най-разпространения метод. В тенджера лукът и чесъна се задушават със зехтин. Прибавят се чушките, тиквичките и патладжаните, нарязани на кубчета. Ястието се оставя да поври. Накрая се добавят обелените и наситнени домати и подправките. Приготвя се бързо и е подходящо ястие за лятото.

Реших да приготвя Рататуй запечен във фурната, като запазя по възможност всички продукти от рецептата. Видях този метод от тук и ми хареса идеята. Като подправка използвах само прясна мащерка.

Продукти:

  • 1 патладжан
  • 1 тиквичка
  • 1 глава стар лук
  • 2 червени чушки
  • 2 скилидки чесън
  • 2 големи домата (500 гр.)
  • 3 суп. лъж. доматено пюре
  • прясна мащерка
  • зехтин
  • сол, черен пипер

Патладжана се нарязва на колелца, посолява се обилно със сол и се оставя настрана (за 15-20 мин.) да отдели горчивия сок. Измиват се със студена вода. В тава се слага пергаментова хартия. Колелцата патладжан се намазват обилно със зехтин и се подреждат в тавата на 1 ред без да се застъпват. Пекат се на 180°C за 15 мин. Изваждат се от фурната и се оставят да поизстинат.

Доматите се нарязват на кубчета. Чесъна се нарязва на ситно и се задушава в 3 суп. лъж. зехтин за 1 мин. Добавят се доматите, доматеното пюре и 2-3 стръка мащерка. Сосът се оставя да поври 20 мин. Сваля се от огъня и се посолява. Стръкчетата мащерка се изваждат.

Тиквичката, лукът и чушката се нарязват на шайби. Посоляват се леко.

В подходяща тавичка на дъното се разстила доматения сос. Върху него се подреждат всички зеленчуци. Напръскват се със зехтин и прясна мащерка. Покриват се с фолио или хартия за печене, за да не изгорят.  Ястието се пече 45 мин. на 200°C.

Пица Маргарита

Класическа италианска пица, създадена през 1889 от Raffaele Esposito за кралица Маргарита. Цветът на основните съставки в нея присъстват в италианския флаг. Това са домати, моцарела и  пресен босилек.

В ресторантите в България, обикновено пица “Маргарита” се прави с доматено пюре и кашкавал. На места слагат и риган. Не приемам факта, че се измислят какви ли не храни, които взимат името на известни и утвърдени рецепти. Що се отнася за пиците, покриват се със всякакви плънки и продукти само за да задоволят капризния потребител. Смятам, че така се измества (в последствие и забравя) оригинала.

Рецептата, която представям е за две малки пици.

Продукти за тестото:

  • 300гр. брашно
  • 250 мл. хладка вода
  • 4 суп. лъж. зехтин
  • 1 суп. лъж. суха мая
  • 1 чаена лъж. сол

За соса:

  • 2 големи узрели домата
  • 2 скилидки чесън
  • 250 гр. моцарела, нарязана на шайби
  • 4 суп. лъж. зехтин
  • сол
  • листа пресен босилек

Брашното се пресява в дълбока купа заедно със солта. Прави се кладенче в средата. В него се слагат зехтина, солта и маята. Постепенно се прибавя водата, като се замесва меко тесто. Ако е необходимо се добавя още брашно или вода. Тестото се прави на топка, намазва се със зехтин и се оставя 30 мин. да почине.

Доматите се обелват, отстраняват се семките. Нарязват се на кубчета. Към тях се прибавят наситнения чесън, 2 суп. лъж. зехтин, малко сол и 5-6 нарязани листа босилек.

Друг вариант за приготвянето е като се нарежат доматите на шайби. В този случай те се подреждат върху тестото, отгоре се разпределя чесъна, босилека и моцарелата. После се процедира както е описано по-долу. 

Тестото се разточва на тънък кръг. Разтила се в кръгла намаслена тава, като се остави малък бордюр по краищата. Доматения сос се разпределя върху тестото. Отгоре се подреждат шайбите моцарела. Всяко парче моцарела се поръсва с малко зехтин и пресни листа босилек. Пицата се пече около 15-20 мин. на 230°C, докато моцарелата се зачерви.

Older Posts »